Цариградски нахут
Cicer montbretii Jaub. & Spach
Сем. Fabaceae – Бобови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(i,ii,iii)+2ab(i,ii)]. ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Стъблото високо 20–40(50) cm. Листата нечифтоперести, листчетата 13–17 на брой, елиптично до елиптичнояйцевидни, в основата закръглени, на върха притъпени, по ръба остро назъбени или напилени, от двете страни повече или по-малко жлезистовлакнести. Прилистниците, яйцевидни, гъсто жлезистовлакнести, дълбоко назъбени. Цветовете на дръжки, по 2–5, рядко единични, в рехави гроздовидни съцветия в пазвите на листата. Чашката звънеста, жлезистовлакнеста. Венчето дълго 25–28 mm. Флагчето яйцевидно, на върха врязано, бяло, голо, по-дълго от крилцата и ладийката. Крилцата яйцевидноелиптични, бели, голи, ладийката бяла с виолетово петно. Плодът боб, дълъг до 2,5 cm, продълговаторомбичен, кафяв, жлезистовлакнест, 3–4-семенен. Семената кълбести, кафяви до черни. Цв. V–VI, пл. VI–VІІ. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Обитава каменисти и тревисти сухи поляни, край дъбови гори и ерозирани склонове край пътища върху излужено канелени горски и жълтоземноподзолисти почви. Субпопулациите се състоят от единични индивиди и малки групи, заемат малки площи, от порядъка на 10–20 m2. Индивидите достигат до плодообразуване, но заемането на нови територии се препятства от конкуренцията на туфести житни треви.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Ю. – Маслен нос, около Ахтопол, местн. Силистар), Странджа (край пътя за вр. Папия, край пътя с. Бродилово – с. Кости, Мързевски дол край с. Кондолово, с. Граматиково, между селата Изгрев и Българи, Ургарски дол в резерват „Силкосия“, Петров дол край с. Кости; местн. Бърдоусто и Даскалски дол край гр. Малко Търново; резерват „Узунбуджак“); до около 300 m н. в.
Общо разпространение. Балкански полуостров (България, Албания, европейската част на Турция), Югозападна Азия (Мала Азия).
Отрицателно действащи фактори. Стопанска дейност (животновъдство, залесяване, дърводобив), ограничено разпространение и малочислени популации.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Популациите са в границите на защитени територии (резерватите „Ропотамо“ и „Узунбуджак“, природен парк „Странджа“ и защитена местност „Силистар“). Находищата му попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популациите. Мониторинг на състоянието на популациите и събиране на семенен материал за съхраняване в семенна генбанка.
Литература: Кузманов, 1976; Велев, 1984; Гусев и др., 2004.
Автор Чавдар Гусев
