Петтичинкова върба
Salix pentandra L.
Сем. Salicaceae – Върбови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(ii); C2a(ii); D]. ЗБР. Реликт.
Морфология и биология. Дървета или храсти, високи 3–7 m. Листата 2–4 пъти по-дълги отколкото широки, кожести, на 1,4 cm дълги дръжки. Мъжките и женските реси цилиндрични, дълги до 6 cm. Тичинки 5, свободни, почти 2 пъти по-дълги от прицветниците. Женските цветове с 2 нектарни жлези. Семената с хвърчилка от бели власинки в основата си. Цв. V–VІ, пл. VІ–VІІ. Размножава се със семена и вегетативно. Възобновяването е силно ограничено.
Местообитания и популации. Обитава преовлажнени и заблатени тревисти райони, на места с изобилие на торфени мъхове. Местообитанията са разположени в буковия и в иглолистния пояс. Популацията е фрагментирана, от групи от няколко индивида до единични растения. Основната част от индивидите на популацията са съсредоточени в един локалитет, като не надвишава няколко десетки индивида.
Разпространение в България. Витошки район (местн. Офелиите, край Творческия дом на артистите), Знеполски район (Чокльово блато – изчезнало).
Общо разпространение. Европа, Кавказ, Сибир, Японо-Китайската област.
Отрицателно действащи фактори. Засушаване на климата, отводняване на местообитанията, пожари, слаби възобновителни способности.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находищата се намират на територията на природен парк „Витоша“, с разработен и приет (2005) План за управление и попадат в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Популацията в района на Чокльово блато е възстановена чрез реинтродукция от материал, събран от Витоша.
Необходими мерки за защита. Увеличаване на числеността на популацията на Витоша след предварително подготвен размножителен материал от находището в местн. Офелиите.
Литература: Велчев, 1966, 1984.
Автор Ива Апостолова
