Timmia norvegica J.E. Zetterst.
Сем. Timmiaceae– Тимиеви
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B2ab(iii)].
Морфология и биология. Многогодишен връхноплоден листнат мъх. Чимчетата рехави, жълто-зелени, към основата кафяви. Стъблата 2–8 cm високи. Листата мечовидни, към връхната част на стъблото малко по-големи от разположените по-долу, в сухо състояние завити, в основата с оформено влагалище, нагоре линейно ланцетни, късо заострени, с гладък листен ръб. Жилката червено-кафява, завършваща във върха на листа. Спороносната кутийка върху висока дръжка, наклонена, продълговато яйцевидна, надлъжно набръчкана. Видът рядко образува спороносни кутийки. Двудомен.
Местообитания и популации. Високопланински вид. Среща се в скални пукнатини и на стръмни каменисти варовити терени.
Разпространение в България. Пирин (край х. „Вихрен“).
Общо разпространение. Балкански полуостров (България, Македония, Хърватска, Черна гора), северните и планинските части на Европа, Исландия, Кавказ, Сибир, Алтай, Северна Америка. Субарктичен-субалпийски вид.
Отрицателно действащи фактори. Нарастващ туризъм, свличане на камъни, ерозия на терена. Видът е със затруднено полово размножаване.
Предприети мерки за защита. Находището е в границите на национален парк „Пирин“ и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Дългосрочно наблюдение, оценка на тенденциите в промените на условията в местообитанието, прогноза за развитието на популациите.
Литература: Šmarda, 1970.
Автор Анна Ганева
